Мускус (муск) е цял
клас ароматни вещества, използвани като базови нотки в парфюмерията. Той
създава основата, върху която се разполагат останалите аромати в парфюмната
пирамида. Мускусът е най-често използваната суровина, той присъства в почти
всички ароматни композиции. Това, което го прави незаменим в парфюмерийната
индустрия, е уникалното свойство да балансира състава и да добавя нежно усещане
за чувственост и топлота. Също така е ценен като много добър фиксатор, който
намалява скоростта на изпарение на аромата и позволява на оригиналната
композиция да продължи по-дълго, като същевременно изявява и собствения си
аромат.
Мускусът представлява кафеникаво вещество със силна миризма, отделяно от мъжката кабарга (мускусен елен) от рода Moschus. Мъжките представители на този животински вид имат мускусна жлеза, разположена на корема, която отделя мощни феромони, използвани за привличане на партньорката. От древни времена този аромат се използва като афродизиак, тъй като според учените той наподобява миризмата на тестостерона при хората.
Терминът мускус често се използва за описване на широк набор от мускусни вещества, обикновено на анималистични нотки като цибетка, боброва (castoreum) и hyrax, както и различни синтетични мускуси, известни като бели мускуси. Естественият мускус от кабарга се използва в продължение на хиляди години като една от най-ценните суровини в парфюмерията. Това прекрасно животно все още се намира в планинските гори на Индия, Пакистан, Тибет, Китай, Сибир и Монголия, но е класифицирано като застрашено от Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN). Популациите от мускусен елен са застрашени от изчезване, тъй като на черния пазар цената на естествения мускус достига почти $ 45 000 за килограм. Това е един от най-скъпите естествени продукти в света, дори по-скъп от златото - най-високата цена на златото, регистрирана някога, е $ 1,913 50 за тройунция (0.0284 кг = 1 тройунция). Наистина тревожното е, че от едно животно могат да бъдат извлечени само няколко десетки грама, с други думи трябва да бъдат убити около 160 елена за получаването на 1 килограм мускус. Възможно е да се премахне жлезата, без да се убива животното, но за съжаление това се прави изключително рядко.
В парфюмерията терминът "мускус" не винаги се прилага към конкретен компонент на парфюма, а по-скоро обозначава цялостното впечатление на ароматната композиция. Естественият аромат на мускус е много сложен и обикновено се описва с много противоречиви качества. Описанието му може да варира от сладък, кремест, пудрен, до богат, кожен, пикантен и дори дървесен.
До края на 19 век естествено добиваният мускус е широко използван в създаването на парфюми, преди добивът му да стане твърде скъп и ограничен. За щастие има някои растения, чийто аромат наподобява мускус, тъй като произвеждат макроциклични лактонови съединения, за които е характерен този мирис. Много от тези растения, като например Angelica archangelica, Mimulus moschatus, Abelmoschus moschatus (семената), сега са широко използвани като заместител на животинския мускус.
През 1888 г. ученият Алберт Бор първи е открил изкуствен мускус. Това е напълно случайно откритие, докато ученият експериментирал с TNT-експлозиви (тринитротолуол, динамит). След опит да произведе по-ефективна форма на тринитротолуен, той изведнъж забелязал много приятен мускусен мирис във въздуха - това вещество по-късно е наречено нитро-мускус. Това е първият член на семейството на синтетичните мускуси, но е забранено за употреба поради неговата нестабилност и потенциална токсичност. По-късно са разработени полицикличният и макроцикличният мускусни класове, първият от които е най-често използван в съвременната парфюмерия. Макроцикличните мускуси са извлечени от растения и най-много се доближават до естествения аромат на мускус, но тяхното производство е по-скъпо. Друг интересен факт за макроцикличните мускуси е, че около половината от потребителите не могат да открият миризмата им в ароматната композиция. По тази причина добрите парфюмеристи обикновено комбинират различни мускуси във формулата, за да може наистина да предадат първоначалната идея за този аромат.
Използването на животински мускус е забранено през 1979 г., когато е бил защитен застрашеният от изчезване вид кабарга (мускусен елен). Днес нотката бял мускус е една от най-често използваните в създаването на парфюми. Той се получава по синтетичен път поради екологични и икономически съображения.
Мускусът представлява кафеникаво вещество със силна миризма, отделяно от мъжката кабарга (мускусен елен) от рода Moschus. Мъжките представители на този животински вид имат мускусна жлеза, разположена на корема, която отделя мощни феромони, използвани за привличане на партньорката. От древни времена този аромат се използва като афродизиак, тъй като според учените той наподобява миризмата на тестостерона при хората.
Терминът мускус често се използва за описване на широк набор от мускусни вещества, обикновено на анималистични нотки като цибетка, боброва (castoreum) и hyrax, както и различни синтетични мускуси, известни като бели мускуси. Естественият мускус от кабарга се използва в продължение на хиляди години като една от най-ценните суровини в парфюмерията. Това прекрасно животно все още се намира в планинските гори на Индия, Пакистан, Тибет, Китай, Сибир и Монголия, но е класифицирано като застрашено от Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN). Популациите от мускусен елен са застрашени от изчезване, тъй като на черния пазар цената на естествения мускус достига почти $ 45 000 за килограм. Това е един от най-скъпите естествени продукти в света, дори по-скъп от златото - най-високата цена на златото, регистрирана някога, е $ 1,913 50 за тройунция (0.0284 кг = 1 тройунция). Наистина тревожното е, че от едно животно могат да бъдат извлечени само няколко десетки грама, с други думи трябва да бъдат убити около 160 елена за получаването на 1 килограм мускус. Възможно е да се премахне жлезата, без да се убива животното, но за съжаление това се прави изключително рядко.
В парфюмерията терминът "мускус" не винаги се прилага към конкретен компонент на парфюма, а по-скоро обозначава цялостното впечатление на ароматната композиция. Естественият аромат на мускус е много сложен и обикновено се описва с много противоречиви качества. Описанието му може да варира от сладък, кремест, пудрен, до богат, кожен, пикантен и дори дървесен.
До края на 19 век естествено добиваният мускус е широко използван в създаването на парфюми, преди добивът му да стане твърде скъп и ограничен. За щастие има някои растения, чийто аромат наподобява мускус, тъй като произвеждат макроциклични лактонови съединения, за които е характерен този мирис. Много от тези растения, като например Angelica archangelica, Mimulus moschatus, Abelmoschus moschatus (семената), сега са широко използвани като заместител на животинския мускус.
През 1888 г. ученият Алберт Бор първи е открил изкуствен мускус. Това е напълно случайно откритие, докато ученият експериментирал с TNT-експлозиви (тринитротолуол, динамит). След опит да произведе по-ефективна форма на тринитротолуен, той изведнъж забелязал много приятен мускусен мирис във въздуха - това вещество по-късно е наречено нитро-мускус. Това е първият член на семейството на синтетичните мускуси, но е забранено за употреба поради неговата нестабилност и потенциална токсичност. По-късно са разработени полицикличният и макроцикличният мускусни класове, първият от които е най-често използван в съвременната парфюмерия. Макроцикличните мускуси са извлечени от растения и най-много се доближават до естествения аромат на мускус, но тяхното производство е по-скъпо. Друг интересен факт за макроцикличните мускуси е, че около половината от потребителите не могат да открият миризмата им в ароматната композиция. По тази причина добрите парфюмеристи обикновено комбинират различни мускуси във формулата, за да може наистина да предадат първоначалната идея за този аромат.
Използването на животински мускус е забранено през 1979 г., когато е бил защитен застрашеният от изчезване вид кабарга (мускусен елен). Днес нотката бял мускус е една от най-често използваните в създаването на парфюми. Той се получава по синтетичен път поради екологични и икономически съображения.
Може да вземете един от двата аромата на Орифлейм за 11.90 лв. клиентска цена до края на този каталог (26.01.2014). Ако искате може да го поръчате и тук на мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар